Всеки от нас има своя звезда, що го води, дорде е жив… ♥ Спомен за Чочо ПОПЙОРДАНОВ
Из „ Писма до сина ми Чочо “ на Иван ПОПЙОРДАНОВ
Навръх Великден - Възкресение Христово, през нощта на 5 май 2013 година Чочо издъхна след съдбовно рухване в гробищния парк, където беше заровена майка му. На 9 май съдът постанови, че дребното Кате е към този момент моя внучка. Днес - три месеца след гибелта на моя единствен наследник, сядам над белия лист, с цел да се помъча да върна паметта за бащата на дребното Кате.
Дано ориста да бъде благосклонна към нея.
♥
През своя витален път се убедих, че най-вярната инспекция за хората, които ще срещнеш през живота си, не са интервалите, когато си в условен комфорт и събитията не допускат екстрени старания, а на първо място тогава, когато ориста те подлага на тежки тествания. Защото към съумелия човек се точи много дълъг шлейф от сътрудници и ласкатели, които декларират другарски усеща, само че сега, когато акциите се срутен, този шлейф внезапно изчезва и ти се оказваш като в безвъздушно пространство - телефоните замлъкват, масата, на която нормално си сядал, се опразва и стартира огромната вечерна инспекция с доста отсъстващи.
Не е належащо да загатвам твоето огромно тестване, обвързвано с добитата ти алкохолна взаимозависимост, и следствията за твоята професионална кариера, а и проблемите ти в персонален проект. В многочислени изявленията в пресата и телевизионни излъчвания ти намерено и самокритично призна всичко това, тъй че минимум аз би трябвало нещо да допълням. Но в действителност има едно значимо допълнение. В най-тежкия ти интервал до тебе беше една жена - Даниела. Тя пое нелекия кръст да поведе борбата за твоето оцеляване и освен с невероятната за едно нежно творение устойчивост, само че и с безрезервната подготвеност за всеотдайност. Сега, когато към този момент е и майка, с всеки минал ден се увещавам в нейните човешки качества. Даниела е предходна през значително тествания в живота си. Това, което е придобила като закалка през годините на емигрантството си, нейната увереност да се върне в България и да стартира изначало, посвещавайки живота си оттук насетне на борбата за теб и твоето бъдеще, а по-късно без съмнение да поеме и отговорността за бъдещето на едно дете - всичко това я прави от оня вид хора, за които съм казвал, че с тях бих се вързал на едно въже, както е признато в алпинизма.
♥
Много ми се желае дребното Кате да я подари с доста обич, с цел да придобие смисъл всичко претърпяно дотук. Когато „ хъшовете " застанаха към теб, с цел да те изпратят от централното предверие на Народния спектакъл, и запяха през сълзи още веднъж песента „ Бел кон ":
Всеки от нас има своя звезда,
що го води, дорде е жив.
Кога свети блестящо - човек има живот,
по кое време гасне - судбина.
Ех да имам туй, що немам,
па да купя бел кон
и да яхам ден и нощем...
и нескрито, и насон...
... и стотиците хора, които бяха пристигнали да се простят с теб и да отдадат последната си респект, разбрах какъв брой доста са те обичали освен твоите сътрудници и другари от театъра, киното и малкия екран, само че на първо място хората от твоята многочислена и разнолика аудитория - тези, които повече от двайсет и пет години са идвали да те гледат в театъра, или пред огромния екран, или пред тв приемника. Сигурно всеки един от тях - от тези, които часове стояха пред Народния спектакъл, ще носи в сърцето си своя спомен за теб…
♥
Скоро ще стане една година от гибелта на майка ти, и от твоята. Усещането ми към всичко, което ме заобикаля във всекидневието, е като плуване в море без бряг и небосвод. Допирът до всичко, което е в нашия дом или в дървената къща в Балкана, ме връща към теб и майка ти. И постоянно ми се желае не да ги напусна, а да ги изпразня от всичко, което е ненужно и непотребно, с цел да остане единствено дъхът ни, когато сме били тримата.
Иначе последната есен беше наплодила и ябълки, и орехи, и дюли, и доста грозде от асмата. Алекс, твоето обичано куче, търчи по целия двор и гони ябълките, които дребното Кате се пробва да му хвърли допустимо най-далече. Идва краят на годината и би трябвало да привикна с мисълта, че вас няма да ви има и след Нова година.
ЛЕКА НОЩ, СИНЕ.
Фрагменти от: „ Писма до сина ми Чочо “, Иван Попйорданов, изд. Сиела
Снимки:
